Трагедията на знаменитостта

2024 Автор: James Gerald | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 14:02

Повечето книги и обучения за личната ефективност ни учат, че за да постигнем успех и щастие, е необходимо преди всичко точно да си представим крайния резултат, да си поставим конкретни цели и след това, стъпка по стъпка и без да се разсейваме, да се придвижваме към тях. Невероятно много статии в Интернет са посветени на тази тема и читателите ден след ден се опитват да следват описаните там тайни.

Но какво да кажа - дълго време аз самият популяризирах методи за постигане на успех, повдигнах необходимостта от поставяне на цели на практика в култ и се възхищавах на хората, които бягат с глава към „идеалното бъдеще“. Докато един ден не чух историята на моя далечен познат и осъзнах, че този, на пръв поглед идеален, медал има недостатък - да, такъв, който може да припокрива останалите.

Знаеш ли, в живота има моменти, когато всичко изведнъж се преобръща и те принуждава да преосмислиш убежденията, в които никога не си мислил, че се съмняваш. Това ми се е случвало три или четири пъти в живота ми и този случай е един от тях. Предпочитам обаче да започна точно с него.

Въпреки че аз лично не познавах героинята (да я наречем Лиза), чух за нея повече от веднъж. Момичето е родено и е живяло първите години в малък провинциален град. Родителите й бяха обикновени хора, които не успяха да се реализират професионално, но успяха да изградят силен, щастлив брак. Лиза имаше особено топла и близка връзка с баща си. Всеки ден той се опитваше да се прибира по -рано от работа, за да може да прекарва време с нея преди лягане. Той й разказа за своето детство, далечните страни, техните бъдещи морски приключения. Като голям самоук художник, той илюстрира всичките си истории.

Прочетете също

Психология | 29.01.2015 г. Как да решим за житейска цел

В една от тези вечери се роди мечтата на Лиза, която по -късно се превърна в основната й житейска цел. А именно - собствена яхта, построена по чертежите на баща му. Заедно те неведнъж са си представяли, че пътуват по нея, а преди смъртта й, когато Лиза е била още съвсем малко момиченце, той я е нарисувал и казал, че всеки път, когато тя мисли за своята „Мечта“(както наричат яхтата), той ще следващ.

Опитът на бащата да запази паметта си и да облекчи страданията на дъщеря си доведе до истинска мания. Лиза реши по всякакъв начин да сбъдне мечтата си и всъщност да построи такава яхта. И след това вече не мислеше за нищо друго, как за нея - с часове можеше да говори за това, да прави планове и, разбира се, да действа. Сега тя влагаше всички сили в обучението си - искаше да отиде в добър университет, който да й отвори пътя към мечтите.

Постепенно тя започна да се отдалечава от приятели, дори от близки приятели и в крайна сметка се раздели напълно с тях. Последната капка, както ми каза един приятел, беше нейният отказ да вземе ваканция заедно след дипломирането си. Приятели, знаейки за страстта на Лиза, решиха да я изненадат и след като спестиха достатъчно пари, я поканиха на морски круиз с яхта, но тя не отиде. Тя каза, че никога няма да се качи на друга яхта, освен на собствената си.

Накратко, самотна, но с големи надежди, Лиза се премести в столицата и влезе в най -добрия университет в страната, от първата година, когато започна работа, а след магистърската си степен беше изпратена от компанията по дълъг бизнес пътуване в чужбина. Сънят беше все още далеч, но тя не се отчая и продължи да се движи към целта.

Виждайки я за първи път, момичето не можеше да повярва на очите си - ето я, нейната „Мечта“, целта на целия й живот.

И тогава съдбата й поднесе, изглежда, невероятен подарък. Още през първата година в чужда държава тя срещна мъж, който няколко месеца по -късно й предложи брак. За любов Лиза го прие или не - не е известно, но поради високата позиция на младоженеца, бракът с него означаваше почти мигновено осъществяване на мечтата на Лиза.

Всъщност сватбеният подарък на съпруга й беше яхта - точно същата като в скиците на покойния й баща. Виждайки я за първи път, момичето не можеше да повярва на очите си - ето я, нейната „Мечта“, целта на целия й живот. След като се качи на палубата и отплава от брега, Лиза беше готова да се задави от щастие, но почти се задави от повръщане …

Тежка морска болест.

Хапчетата, лечението, предлагано от местните лекари - нищо не работи. За Лиза обаче случилото се се оказа толкова шокиращо, че след няколко опита тя сама ги отказа. Изпадна в тежка депресия, напусна съпруга си и отново започна да живее сама.

След като чух историята на Лиза, нещо в мен се промени, накара ме да погледна към моите стремежи, убеждения от съвсем различен ъгъл. Наистина, колко често се втурваме след нашите измислени, а понякога и чужди мечти, без да виждаме нищо наоколо.

В преследване на хипотетично „щастие“губим това, което имаме в момента - време с приятели, семейство, нови възможности, хобита - всичко! И всъщност ние губим присъствието си заради нашето бъдеще.

И най -важното, стигайки до тази точка, постигайки целта си, най -често не получаваме това, което очаквахме.

По тази тема са заснети много филми и дори анимационни филми (например „Принцесата на жабата“на Дисни) и са написани редица художествени книги, но хората, които ни агитират да си поставяме цели и да ги постигаме по някаква причина, често забравят за това.

Помните ли филма „Семейният човек“с Кейдж? Той напусна приятелката си заради кариера и толкова се завихри във вихъра на постиженията си, че не я помнеше дълги години. И до което стигна в края - до осъзнаването на своята самота и разбирането, че е пропуснал нещо много по -важно.

За съжаление, нямаме магьосник, като героя на Кейдж, който би могъл да се пренесе в друг живот и да покаже всичко, което ни липсва. Следователно трябва да изберете пътя на свой риск и риск.

Най -важното тук е да запомним: към каквото и да се стремим, за каквото и да мечтаем, важно е да не забравяме за днешния ден, за това, което се случва около нас в момента, за да можем да го видим и оценим. Тогава пътят към целите и тяхното постигане ще бъдат много по -приятни. И със сигурност няма за какво да съжаляваме.

И сега искам да задам няколко въпроса, като отговоря на тях, можете да разберете дали сте в ръцете на целите си или не:

1. Често ми се струва, че нещо липсва в живота ми, въпреки че няма очевидна причина за това.

2. Понякога имам чувството, че не живея така, както аз искам, а как искат другите хора (роднини, приятели).

3. Ако си поставя цел, нищо не може да ме заблуди. Дори загуба на интерес към тази тема.

4. Случва се да кажа или мисля по този начин: „Ще бъда щастлив, когато _“(продължете изречението сами).

Прочетете също

новости | 02.07.2014 дарите мечты!

5. я живу ради своих целей. они - это главное, что поддерживает меня на пути.

6. у меня прекрасно получается разрабатывать четкие планы для достижения своих целей.

7. конечно же, я сильно разочаровываюсь, когда не достигаю результата, к которому шел.

8. ради будущего, своих целей, я готов пожертвовать сегодняшним днем.

9. любимых людей я толкаю на достижение целей, которые сам считаю достойными и нужными (даже вопреки их желаниям).

если вы ответили «да» на более чем 5 вопросов, скорее всего, вы принадлежите к числу тех самых «целеголиков». вероятно, внешне вы успешный человек, добившийся многого в жизни сам или активно движущийся в этом направлении. это, несомненно, достойно уважения.

однако попробуйте заглянуть внутрь себя: как давно вы получали простое, с первого взгляда кажущееся бессмысленным, удовольствие от жизни - наслаждались красивым видом из окна, выезжали с друзьями за город на выходные, занимались своими хобби - и при этом не мучились угрызениями совести от зря потраченного, оторванного от дела времени?

как часто на пути к цели ваши приоритеты менялись и вам хотелось заняться чем-то другим, сменить направление деятельности, но вы не уступали и продолжали следовать намеченному плану?

подумайте. возможно, все не так плохо, и вам всего лишь стоит чаще прислушиваться к своей интуиции, внутренним порывам, а также не отказываться от новых интересных проектов ради основной цели. рассматривайте это как эксперимент, новый опыт. кто знает, к чему он может привести в итоге - может быть, вы найдете еще лучшую цель или же убедитесь в верности первой и примитесь за нее с большей силой. в любом случае, в проигравших вы не останетесь.