Красотата изисква жертви

2024 Автор: James Gerald | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 14:02

Всяка повече или по -малко нормална жена веднъж осъзнава, че промяната във външния образ е какво"

Не бях изключение. Една от тези диви на списанията здраво се е настанила във въображението ми, прошепвайки и убеждавайки, че за пълно щастие трябва леко да променя имиджа, е, например, да си купя тази безумно скъпа маска за лице с избелващ ефект. Отказах се, убеждавайки се, че „няма да стане по -лошо“.

Сутринта не се получи.

Вчерашната чуждестранна „чудо -маска“, чиито производители се заклеха в инструкциите, че дори еднократна употреба ще „подмлади за 10 години“, ми изигра отвратителна шега. Като всяка съветска жена, уверена, че "много не означава" лошо ", което означава" със сигурност ", вместо определените 10 минути, я задържах 30 минути и спокойно легнах да спя, с пълна увереност, че утре ще започне нов живот на писаната красота ". И на сутринта …

- И какво да правя с тази … ъ -ъ -ъ … "младост", - попитах огледалото, от което гледаше "бледата поганка". Тенът не само беше меко казано нездравословен, но и подозрителен обрив се развяваше по брадичката и бузите.

- Прилича на диатеза - диагностицира съпругът, след като ме прегледа, - Точно така, според инструкциите, го държахте 30 минути, което означава, че сте станали 30 години по -млади. Вече сте на 8 месеца и диатезата е съпътстващо заболяване в ранна детска възраст.

След като изчерпах половин тръба фон дьо тен, мрачно признах, че съм напълно поражен и освен това открих, че вече нямам време дори за основен грим.

- Ще завърша боядисването в колата, за щастие на пътя има 3 светофара и жп прелез - ще дойда навреме - успокоих се аз.

Но звездите този ден явно попаднаха „в раскоряку“, очакваше ме още едно неприятно откритие: колата категорично отказа да стартира, което означава, че „попаднах“. Мога да стигна до там само с градски транспорт до средата на работния ден.

- Да-да, трябва да хвана количка.. и това е в началото на пролетта, в леко палто, на мръсна крайпътна линия !!! Има ли други варианти? Не. Необходимо е поне да се избере участък от почистващия път … И … ето моят спасител.

Седнал на задната седалка, зарязах цялата чанта за грим до себе си. О, Боже, и така настроението е на нула и шофьорът, гледайки с интерес манипулациите ми в огледалото за обратно виждане, рязко спира на светофар. Очната линия, очертаваща сложна дъга по бузата, падна директно върху светлото палто от кашмир, което внимателно пазех. Всичко! Това беше последната капка! Затворих кутията с прах с омраза и прехапах устни, за да не избухна в сълзи.

„Не можеш да развалиш красотата“, каза саркастично шофьорът, рязко се втурна към „зеленото“. - А аз, тук, сякаш не съм измислен, такива лица направо от калай. Е, разбирам, възрастовите изисквания и всичко това, добре, ако вече сте под 40 години, защо се опитвате да нарисувате 18 години на лицето си, просто ни вземете, мъже, за глупаци. Има една такава нимфа, като че ли, погледнете по -отблизо … и тя, тогава, 40 с опашка. И ако и той се измие - е, чиста мимра! О, да, нямам предвид точно теб - смути се той, улови зашеметения ми поглед в огледалото, - това съм аз, мисля на глас, обичам да философствам.

- Отлитате ли или какво? - отново се опита да установи контакт, сръчно маневрирайки между машините.

- Или как - изсумтях раздразнено, предизвикателно погледна през прозореца.

- Да, значи се запознавате, - той показа чудеса на „бърз ум“, - И тук ще получа товар. Третият ден не мога да мина през митниците - опашки. А също и тези, добре, кои документи за товара се отпечатват, като тях, … е, всички кучки, що се отнася до подбора, тогава не ми стигат тези документи, после тези и тичам като …

- Вече съм дал сладкиши и съм предложил пари … но те не са по никакъв начин, казват, отидете при шефката, ако тя позволи без тези документи, ние ще ви изготвим декларация, - въпреки моето демонстративно мълчание, излъчва водачът.

Изкачвайки се до моя отдел, „подреждайки“подчинени, отменяйки традиционното сутрешно кафе, крещяйки на чистачката, която по невнимание ме докосна с прахосмукачка, аз се заключих в кабинета си, загледан в празен поглед в огледалото.

- Получено ?! - попитах отражението си.

- Ол, 9 часа, досадни лаици вече те искат там - приятел погледна в кабинета ми.

Разделяйки щорите, погледнах към коридора. Не, все пак днес е моят ден! Сутрешният шофьор, любител на философията, тъпчеше на прага с купчина документи.

- Стартирай! - заповядах, седнал на масата.

- Здравейте, … разбирате, имаме спешен товар и го имаме … о … здравей, … още веднъж - заекна той, - а ние … неговият …

- Аха, не можеш да го получиш вече трети ден … - завърших за него с метален глас … радост, обобщих аз. - Нямате пълен пакет документи. Тук се подготвяте и идвате, получавате спешния си товар.

- Момиче, слушай, добре, тези проклети документи ще бъдат изнесени следобед - изхленчи той, - добре, дай разрешение, докато товарът е разтоварен, вече ще има документи, добре, можете да публикувате постфактум….

- Можете … но не днес и не за вас! - усмихнах се сладко, връщайки му документите и му давайки да разбере, че разговорът е приключил.

- Е, ти, ти … Да, ти просто …, просто … използваш служебното си положение … но няма да говоря повече с теб …

- Пощади!

- Да, ти си истински бюрократ! - Не се сдържа, извика той.

Любител на свежи лица, изскочи от офиса, като извади целия си гняв на вратата.