Милата ми свекърва

2024 Автор: James Gerald | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 14:02

Прибра се от работа - уф! Трябва бързо да вземем обувките си и да хукнем към работилницата. Грабвам го, слагам парите, документите и ключовете в малка торбичка и влакче парфюм вече се влачи по стълбите. Скоро ароматът се смесва с аромата на лепило, каучук и Бог знае какви други сложни вещества се използват за съживяване на обувките. Направих го преди затваряне. Късметлия. Приключвам с потъването у дома, отивам в кухнята. Вечерята в тиган е добра, няма нужда да готвите. Вместо това можете да седнете на компютъра. Сядам и очаквам с нетърпение приятна вечер. Скоро звънецът на вратата звъни. На прага скъпа моя свекърва.

Свекърва

- Скъпа, здравей! Ами как си?

- Здравейте, Маргарита Павловна. Добре. Ами ти?

- И днес имахме толкова много хора, не можете да си представите - няма време за вечеря, където има - няма време дори да вдигнете глава. Но аз си купих пъпеш - наистина ли е красив? Мирише ли ми на пъпеш? Миризма! - пъпешът се забива почти в носа ми, мантията се сваля, след това тъжно се скитам до кухнята, очаквайки празника на общуването, - също си купих малко колбаси, за да не се развалям, (да, ще се развали при на моя съпруг), - А нашият млад съпруг ще се срещне с Петя тази вечер? Той ми каза така. Знаеш ли кога? Вероятно след десет. Вечеряме ли? Котлет ли е? Мм.. Да, ето го. Добре, няма да му готвя нищо. Представете си, забравих да извадя месото от фризера. Сега не мога да готвя сутрин. И така … Кисело мляко, печете палачинки утре сутрин, преди работа?

- Преди работа? - все пак свекървата е силна жена,- Ако искаш …

- Добре, ще се обадя на родителите си.

Интересът към мен се губи, слава Богу. Влизам в стаята. Милата ми свекърва следван от:

- Скъпа, виждала ли си телефона? - идва след мен в стаята, - добре, зарежда се … - докосва, сякаш температурата на устройството се променя от периода на зареждане - лежи ли дълго време?

- Да, вече цяла нощ и цял ден.

- Добре, тогава ще се обадя, - изпява и набира номера, без да напуска масата с компютъра. Нулево внимание към мен. Отидох до компютъра в стаята си и тя сякаш щеше да говори тук.

- Мамо, ти ли си? Здравейте. Е, как си? - вниманието й беше привлечено от парчета хартия на бюрото ми. Взима един от тях, гледа го, примигвайки. Стоя до себе си и не знам какво да кажа. Чете, слага купчина други документи. След това взема следващия, още един и още един … Подрежда всички лъжливи документи. Аз мълча.

- Мамо, добре, ще дойда утре … Да … - за първи път по време на разговора тя ме погледна. Израз, сякаш съм поискал нещо напълно неподходящо. Обръща се и излиза величествено от стаята. Накрая настъпва затишие.

Сядам пред компютъра. Не минава и половин час, вратата се отваря шумно:

- Представяте ли си: тя отново казва, че сме я оставили, че никой не се нуждае от нея! Не, разбирам, старче, дори когато е болен, настроението е лошо, главата вече е в разстройство. Но това ме обвинява, че я оставих! - тиха, приятна вечер пред компютъра … - Разбира се, й е трудно, но какво друго мога да направя? Така че давам всичко от себе си и невъзможното! - Идва до пътната ми чанта с пари и документи, - не мога да напусна работата си и просто да седя с нея!.. И какво имате? - Качва се в чанта, опитва се сама да разбере всичко, челюстта ми бавно се опитва да се събере отново с масата.

- Взех си обувките за ремонт, а за да не нося тежка чанта, взех чанта за документи.

- Ходихте ли да мерите обувки? Е, добре, добре … - усмихнат сладко, потривайки ръце, - но къде? Красив? Колко струват? Съпругът ви видя ли?

- Занесох го в работилницата за ремонт.

- Ааа … - губи се внимание, Маргарита Пална продължава да гледа замислено в чантата … пауза.- Е, сега представяш ли си? Тя ме обвинява в неблагодарност! Тя казва, че ни е хранила, отглеждала, гледала и сега е болна и никой не отива при нея - тя отива до вратата, без да спира излъчването. - Това е за мен, когато все пак излизам от кожата си, се въртя навсякъде: трябва да отида при сестра си и при родителите си, а също така трябва да правя толкова много из къщата! - това вече се произнася в друга стая и нямам друг избор, освен да я последвам. - И не мога да се пръсна!

Започва да разглобява обувките в килера.

- И защо ми зарежат всичко и не искат да помогнат? …

Звънец на вратата. Семьон Семьонич. Влиза, веднага става претъпкано.

- Момичета, здравей! Как си? - навежда се, за да прегърне Маргарита Пална, притиска я, после ме прегръща, сякаш не са се виждали от сто години. Изглежда, че е имал дълъг ден. - И аз си купих хляб. Някой друг да го е купувал?

Отиват в кухнята, предпочитам да се пенсионирам. Дрънкането на ключ във вратата. Съпруг.

* * *

Аларма

Удрям го с ръка, той спира да говори. Щом затворя очи, пак скърца. Какво те сърби? Ще трябва да станем. Изпълзявам от стаята. Банята е заета. Същото казах и вечер, когато ставам! ДОБРЕ. Влизам в кухнята. Вратата се затръшва, Маргарита Пална изплува от банята.

- Добро утро скъпи! Е, как спахте?

- Хм, - мрънкам и бързам да скоча в банята. Събличам се, пускам водата. Почукване на вратата.

- Скъпи.. - тишина.

Замръзвам като мокра статуя и слушам.

- скъпа..

- Да, Маргарита Пална?

- Ще бъдете ли палачинки, или каша?

- Кашка - отговарям с почти нечовешки глас.

Излизам от банята и ме посреща тирада за разпределението на времето при готвене на палачинки сутрин и за историята на палачинките в семейството им. За да спра по някакъв начин, в пауза казвам …

„Днес сънувах, че организирате кампания за пътуване до златните мини. И имаше..

- И какво, определено е за мен. Винаги съм организирал всички. Когато имахме трудно финансово положение, ми хрумна идеята да си намеря домашна работа. Направихме го с цялото семейство, беше толкова трудно, но …

- Господи, който ми дръпна езика. Мълчанието не би предизвикало отново тази словесна лавина. Но изслушвам цялата история, която вече съм чувал поне пет пъти, до края. Тръгвам да се обличам в стаята.

Излизам. Тя закусва. В същото време, гледайки в нищото, той замислено си чопли носа. Вдигам вежди учудено, докато минавам покрай. Започвам да закъснявам. Опитвам се да разресвам косата си и да нанасям бойна боя възможно най -бързо. Тя влиза.

- Имате ли време за закуска?

- Не знам, бързам …

- Какъв ти е шефът! Не дава храна! Кошмар! И първо пееш, а после се сресваш.

Аз мълча. Е, да, и ще отида на работа разхвърлян. По -добре гладен.

Милата ми свекърва се спъна малко на място и, като не намери подкрепа, напусна. Разбира се, не остава време за храна, свършвам - започна нов ден!