Анна Яблонская

2024 Автор: James Gerald | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 14:02

* * *

БИТВА ЗА ПАЛКИ

Мислех за чорапогащи. Нови черни чорапогащи с прекрасен ажурен модел. Много месеци мечтаех за тях. Спестих една стотинка, но всеки път, когато необходимото количество беше почти събрано, се случи нещо неочаквано и ажурният модел се стопи, като мечта за лула. Чорапогащникът се появи и изчезна на хоризонта на живота ми и изведнъж ми поставиха ултиматум: "Или сега, или никога!" Прочетох обява във вестника, че комисията по защита на потребителите се нуждае от секретарка, звънна и беше поканена на интервю.

Повече информация

* * *

ПОЛОВИНА ИЛИ ЕДЕЛВАЙС

Двадесет минути. Те се питат един за друг за времето, забравяйки, че стоят под часовника. Той гледа електронната китка, тя гледа механичната китка. Те тихо и тихо отговарят: „Половина и половина“. Той сяда на стъпалата. Тя пъхна кичур коса зад ухото си. Пет и половина. Те се срещат с очите си и веднага се отвръщат, като двама крадци, които са се качили в един празен джоб. Минават 3 минути. И двамата решават сами, че е крайно време да си тръгнат. И двете остават на мястото си. С разсеяна усмивка той откъсва венчелистчетата от цветята, тя с още по -разсеяна усмивка изважда фиби от косата си.

Повече информация

* * *

ГРАД НА ЗАГУБЕНИТЕ ДУШИ

„Най -накрая!“Неземното циклопско вещество се зарадва и се втурна към прохладния нощен вятър. „Свобода! Отървах се от тази небръсната просташка черупка, изразена с неприлични думи, отворих ръце и вдишах изпарения! Никога повече няма да се върна към това увиснало тяло и няма да седя с ужасните му приятели (които дори не знаят какво е Карма!) в задушна кръчма! Вече няма да ме залива тази пенеста мръсотия, няма да ме разсмиват като кон и да хвана сервитьорките отстрани! Свобода! Напред! Към звездите! Ur- rr-ah-ah! …"

Повече информация

* * *

МИСЪЛ

Той скочи от леглото и се втурна към прозореца! Разбрах! Огромният нощен огнен свят, пронизан от една -единствена мисъл и разтърсен от дълбочината му, потръпна сякаш от експлозия. Всичко: къщи, локви, фенери, котки, звезди се люлееха, сякаш излетяха на люлка и се върнаха обратно. Замахна и се върна. Той го видя! Той разбра! Трябваше да направи нещо, да избяга някъде, веднага да каже на всички, защото мисълта го разкъсваше! Ослепителна светкавица! Осветление! Той скочи в панталоните си, пъхна се в пуловера си и избяга от къщата! Искаше да крещи! Викайте за невероятното си откритие, изкачете се на най -високия телеграф в света

Повече информация

* * *

НОЩЪТ, ЗАГУБЕНА В ГРАДА

Копецки извади повредения лист от пишещата машина, вмъкна нов и написа уморено: „Над града е паднала нощ …“В същия момент тези думи отново станаха реалност. Карл изстена тихо, а след това като луд започна да се втурва из апартамента, блъскайки се в различни твърди предмети в тъмнината, оставяйки сини следи върху измъченото тяло на писателя. Но той вече не изпитваше болка. Пет минути по -късно светлините отново светнаха. Карл най -накрая разбра: това е интрига! Врагове и завистници решиха да подлудят популярния мистик! Те му се подиграват

Повече информация

* * *

СТРАШЕН СЪД

- Стани! Делото предстои! - заплашително каза малкият кръгъл съдия и удари с чук по масата. Обвиняемият, прокурорът и няколко зрители, състоящи се от жена в престилка с цветя и нахална джинджифилова котка, се изправиха. - Разглежда се делото на В. Той е обвинен в опит за кражба и умишлено унищожаване на частна собственост …. - Как е умишлено? И напълно неволно! Какво ми шиеш? Знам! Това е всичко той!”Обвиняемият извика, движейки се с омраза към прокурора, но съдията ловко се надвеси над масата на съдията си, сграбчи яката на обвиняемия и го настани. - Още един такъв инцидент … - опитвайки се да говори спокойно, каза съдията с гневен глас, - ще бъдете отстранени от съдебната зала

Повече информация

* * *

LIFEBUOY

- Татко! И какво е това? - попита той, като посочи спасител, свързан отстрани на лодката.- Спасителен круг! - отговори татко силно, гордо оглеждайки всички, сякаш казваше: "Ето ме! Знам какво е това нещо!" - Как спасява? - попита синът. Последва кратка пауза. Лицето на татко стана лилаво: той не знаеше как да спаси спасителния круг. Малките му очи се стрелнаха по лицата на пътниците, търсейки следа. - Как спасява, татко? - синът не се успокои.. Но нямаше и следа. Освен това една от приятелките избухна в смях и свали очилата си. - Как е спа … - не завърши момчето, като получи силен шамар от напълно пурпурен татко, който веднага напусна горната палуба.