Последната присъда
Последната присъда

Видео: Последната присъда

Видео: Последната присъда
Видео: Присъда 2024, Март
Anonim
Последният съд
Последният съд

- Станете! Делото предстои! - каза заплашително малкият кръгъл съдия и удари с чук по масата.

Обвиняемият, прокурорът и няколко зрители, състоящи се от жена в престилка с цветя и нахална джинджифилова котка, се изправиха.

- Делото на В. се гледа. Той е обвинен в опит за кражба и умишлено унищожаване на частна собственост ….

- Как е това умишлено? И напълно неволно! Какво ми шиеш? Знам! Това е всичко! - извика обвиняемият, движейки се с омраза към прокурора, но съдията ловко се наведе над съдийската му маса, хвана обвиняемия за яката и го настани.

<< Сега давам думата на прокурора.

Прокурорът, който приличаше на хитра гъсеница, започна да се извива.

- Ваша чест! Вината на тази тема е очевидна …

- Опитайте се да го докажете! - изкрещя, очевидно опитен в този вид съдебно производство, обвиняемият.

- 29 декември 2000 г. в 23 ч. 10 мин. обвиняемият коварно влезе в апартамента на семейство В. ….

- Лъжи! Как бих могъл да се промъкна там, ако живея там! …

- Това е извън смисъла … - каза съдията по странен начин, нервно потупвайки собствените си сухожилия с дървен чук (тази забележка беше очевидно неприятна за него).

- А вие, г -н прокурор, ще ви помоля да бъдете по -ясни!

- Добре, Ваша чест! И така, обвиняемият влезе в кабинета на главата на семейството, където, доколкото съдът знае, той не живее, за да открадне револвер - семейна реликва, съхранявана на дъното на най -ценната китайска ваза, от между другото, също семейно наследство. В престъпно нетърпение да завладее определения обект, обвиняемият се докосна до последната реликва …

- Неверно!

- И го счупих.

- Доказателства? - попита уморено съдията.

- Моля! - прокурорът оживи, представяйки на съда фрагментите, които някога са били китайска ваза.

Изведнъж един от зрителите, като видя това доказателство, (имам предвид жена в халат на цветя) издаде тих, тъжен стон. Вторият зрител (имам предвид нахалната джинджифилова котка) просто се прозя тъжно, показвайки огромната си розова уста.

<<

- Е, от мен зависи да реша колко дълго да осъжда този заболев … обвинен! Междувременно нека му дадем думата!

- Най -накрая! - скочи обвиняемият. - Ваша чест, искам да вземете предвид факта, че трябва да се защитавам, тъй като адвокатът ми, който винаги представляваше моите интереси, отказа да приеме защитата!

Обвиняемият погледна виновно към стенещата жена с престилка. Очевидно тя беше самият защитник.

- За бизнеса! - удари съдията.

- Искат да шият от кражбата! Но нямаше да открадна нищо!

- Как се казва сега? - подигравателно попита прокурорът.

- Исках да почистя револвера, да го подредя и да го прибера.

- Не съставяй, обвинен! - мрачно каза съдията. - Револверът се почиства редовно и се поддържа в отлично състояние.

- И аз исках да е още по -добре! Освен това той е незареден и никога не се зарежда! Това престъпление ли е? Но не счупих вазата! …

- Ето как! Това вече е интересно! - прокурорът умишлено се изсмя силно и се обърна към публиката.

- Да! Това е всичко! - каза обвиняемият с много правдив глас, посочвайки голяма джинджифилова котка. - Той е!

Котката дори не обърна глава, само изсумтя презрително: всички намеци на обвиняемия бяха смазани върху самоувереното червено лице.

- Ваша чест! Това е нелепо! При цялото желание котката не би могла да счупи толкова голяма ваза! - извика прокурорът.

- Бих могъл! - извика гражданин В. - Толкова е дебел! Хранено"

- Не можех! - извика още по -силно прокурорът.

- Е, нека проведем разследващ експеримент: вземете котка, вземете друга китайска ваза …

-Не-о-о-о! - се чу обреченият вик на един от зрителите (и очевидно не беше котка). - Няма да преживея още една ваза!

- Значи вината ми не е доказана!

- Зависи от мен! - съдията удари с чук. - И ми омръзна! Осъждам подсъдимия на тридневен затвор в килер и поправителен труд по геометрия …

- Това е зверство! - извика гражданинът В.

Прокурорът се ухили доволно.

- Мамо! - обвиняемият се втурна към жената с престилка на цветя. - Утре Нова година, а аз в килера ?! И този предател ще се забавлява ?!

- Аз съм предател ?! - извика прокурорът. - Ваша чест, моля, увеличете наказанието за неуважение към съда!

- Спрете шум! - удари яростно съдията.

Изведнъж стана тихо. Всички се взираха в жената с престилка с цветя. Тя погледна от обвиняемия към фрагментите на китайската ваза, от фрагментите към обвиняемия и този поглед все повече се задържа върху последния, рус, синеок, 12-годишен престъпник. Очите, изпълнени със съжаление, затоплени и накрая … се отказаха!

- Серьожа! Е, защо да отида до килера ?! - попита тя тихо.

- Моля ви да не спорите със съда! - твърдо заяви Негово чест.

- Е, Серьоженка! Е, какъв си всъщност! Детето е по -ценно от китайска ваза!

- Татко, не се предавай! - изръмжа прокурорът и стисна юмруци.

- И ти млъкни! Вземете повече от мен! Отрова! - изсъска обвиняемият.

- Серьоженка! Все още не сме украсили дървото! …

- Уф! … - Тубичкият малък съдия Серьожа, обречено изхвърли чука за биене на месо. - Отново циркът беше поставен от съда!

-Ур-р-р-ра! - извика майка и гражданин В.

Беше победа! Съскайки като змия и се извивайки като гъсеница, прокурорът (той е и по -големият брат) се оттегли от съдебната зала, чиято роля временно се изпълняваше от офиса на татко. Котката зейна тъжно, помисли си малко и мяука силно, нахално - време е за вечеря.

Анна Яблонская

Препоръчано: